Кои сме ние, всъщност? Продукт на обстоятелствата или на своите избори?


1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 3.50 (2 Votes)

Вие не сте това, което са ва­шите навици! Тогава...?

Навиците са могъщи фактори в живота ни. Те са пов­тарящи се пътеки, които ежедневно изразяват характера ни, обуславяйки на­шата ефективност или неефективност. 

Характерът ни в основата си се състои от нашите навици. Според една максима - „Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие; ако посееш действие, ще пожънеш навик; ако посееш навик, ще пожънеш харак­тер; ако посееш характер, ще пожънеш съдба".

НАВИКЪТ Е - пресечната точка между знанието (какво и защо да се направи), умението (как да се направи) и желанието (мотивацията, искането да се направи).

Правилното полагане на основите е от изключително значение за мечтания живот и удовлетворената от себе си личност, която искаме да изградим, защото постиженията в живота ни зависят от това, което правим, а действията ни - от начина, по който гледаме на света.

Тогава осъзнаваме, че когато не можем да променим дадена ситуация, сме изправени пред предизвикателството да променим себе си, поглеждайки на света през нов ъгъл, изграждайки персонална и интерперсонална ефективност отвътре - навън с формирането и утвърждаването на нови навици, като започнем с НАВИКЪТ НА ИЗБОРА:

  

Навик 1 - Бъдете проактивни

Ние не сме това, което са нашите чувства. Ние не сме това, което са нашите настроения. Ние не сме дори и това, което са нашите мисли.

Саморефлексията, т.е. способността да мислим за нашите мисли ни позволява да застанем отстрани и да изследваме начина, по който „виждаме" себе си - нашата парадигма за себе си, най-основната парадигма на ефективността. Тя влияе не само върху нагласите и поведението ни, но и върху начина, по който виждаме другите хора.

Неефективната парадигма: Аз съм продукт на обстоятелствата.

Ако представите, които имаме за себе си, идват от мненията, възприятията и парадигмите на хората около нас, те ще изразяват повече загрижеността и слабостите в техните характери, отколкото да показват нашия действителен образ, а поведението ни ще бъде резултат от състояния, основани върху чувства. 

В следствие на това ставаме реа­ктивни. Ако времето е хубаво, сме добро настроение, ако не е - се отразява на нагласите и поведението ни.

Реактивните хора се влияят и от своята соци­ална среда, от „социалния климат". Когато хората се отнасят добре с тях, те се чувстват добре, а когато не е така, се затварят в себе си, стават предпазливи и заемат отбранителна позиция.

Изграждат емоционалния си живот в зависи­мост от поведението на околните, позволявайки им да ги контролират.

Езикът им също ги освобождава от от­говорност:

„Такъв съм, това е начинът, по който съм устроен!"; "Нищо повече не мога да направя."; „Толкова съм му ядосан!"; "Не е моя отговорността."; „Не мога да го направя, нямам време.“

Реактивните хора насочват свои­те усилия към Кръга на Загриженост, т.е. съсредото­чават се върху слабостите на другите хора, върху пробле­мите на обкръжаващата ги среда и обстоятелства, ко­ито не могат да контролират. Об­виняват за всичко околните и се вживяват в ролята на жертва.

Кръгът на Загрижеността е изпълнен със „САМО АКО":

„Щях да бъда щастлив, ако бях изплатил къщата си."

 „Само ако имах шеф, който не е такъв диктатор..."

 „Само ако имах малко повече време за себе си..."

 Докато кръгът на Влиянието е изпълнен със „СЪМ" или „МОГА".

Ефективната парадигма: Аз съм продукт на своите избори

Между стимула и реакцията съществува пространство, в което човек има свобода­та да избира.

Освен самоосъзнаването, притежаваме и въображение - умението да прекрачваме отвъд настоящия момент и да творим ре­алност в ума си,

съвест - дълбоко вътрешно усещане за добро и зло и

независима воля - способността да дейст­ваме така, както ни подсказва нашето самоусещане не­зависимо от всякакви външни влияния.

 Проактивността означава, че сме отговорни за нашия собст­вен живот, че поведението ни е функция от нашите решения. Имаме инициатива­та и отговорността да действаме така, че нещата да се осъществят.

Проактивните хора не ви­нят обстоятелствата и условията за своето поведение, полученото възпитание или обучение, защото тяхното поведение е резултат от съзнателни из­бори, базиран върху ценности.

Проактивните хора могат да носят времето в себе си, защото се ръководят от своите цен­ности. Осъществяването на техните намерения не зависи от времето навън.

Те не казват, че трябва да направият нещо, а избират да го направят – и го правят - твърдо и уверено!: „Нека погледнем алтернативите.“; “Мога да опитам различен подход.“; „Аз избирам!“

Елинър Рузвелт казва: „Никой не може да ви нарани без ваше съгласие". Или по думите на Ганди: „Другите не могат да ни отнемат самоуважението, освен ако ние не им го дадем".

Вгледайте се дълбоко в себе си и се запитайте:

„Имам ли силата да избера своята реакция?" и тогава ще осъзнаете, че имате тази сила!

Ние сами избраме да сме щастливи или нещастни. Наранява ни не това, което ни се случва, а начинът, по който му отговаряме.

В природата ни е заложено да действаме, да поемем инициативата, а не да бъдем наставлявани. Освен, че сме в състояние да избираме отговора си в дадени ситуации, ние можем и да създава­ме обстоятелствата.

Всеки път когато мислим, че проблемът е „някъде навън", самата мисъл е проблем. Така ние подсилваме това, което е отвън, и му позволяваме да ни контроли­ра.

Най-много ни наранява не това, което другите пра­вят, а начинът, по който реагираме. Опитът да хванем отровната змия, която току-що ни е ухапала, няма да ни помогне да спрем действието на отровата. Много по-разумно е да вземем мерки за нейното неутрализиране.

Следва продължение.

Източник: Седемте навика на високоефективните хора - Стивън Кови

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 3.50 (2 Votes)

В началото имайте предвид края

Поставете най-важните неща на първо място