Трите типа коне

Детайли

Посещения: 1759

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 2.75 (2 Votes)

Един юноша завършил университет и си намерил работа като помощник при един търговец, който бил невежа и едва писал и четял, но търговията му вървяла добре и капиталът му нараствал с всяка изминала година.

Юношата подавал големи надежди и търговецът му обръщал специално внимание. И ето, че един път момчето дълго време не могло да вземе решение

коя стока си заслужава първа да се изложи на сергията, защото тя била повече от колкото свободното място.

Търговецът го притиснал, но юношата се замислил още повече, стоял и не вършел никаква работа. Тогава търговецът седнал до него и го попитал:

- Чувал ли си някога историята за трите типа коне?

Юношата поклатил глава и търговецът започнал своя разказ.

Един коневъд имал табун от най-добрите коне в околията. Те били не само най-бързите и най-красивите, но дори и най-умните. И когато той ги пускал на паша не му се налагало да се притеснява за това как да ги върне обратно в конюшните. Конете сами си знаели пътя към вкъщи и с охота се връщали там където ги къпали, ресали, хранили с най-добрия овес и ги обичали като родни.

Но така се случило, че един път докато конете се пасли започнала страшна буря, която им отрязала пътя към ранчото и започнала да ги притиска към планините. Конете препускали цял ден и цяла нощ, за да се спасят от преследващия ги ураган.

На сутринта, когато бурята утихнала, те разбрали, че са се загубили и се намирали в пустиня, заобиколени от пустош и камъни. Наоколо нямало нито вода, нито трева, а само изпепеляващо слънце и сух вятър.

Конете се почувствали объркани, защото никога не са попадали в подобна ситуация и просто не знаели какво да правят. Едни се отчаяли, други започнали да се ядосват и някога дружното стадо започнало да се коси подозрително един към друг. Но никой не могъл да предложи някакво решение – където и да отправиш поглед се ширила безкрайна пустиня. И никой не знаел в коя страна е тяхното ранчо.

И тогава най-умните коне взели странно, но единственото вярно решение – да препускат, докато имат сили.

Но накъде да се препуска – не могли да разберат другите коне. Отговорът бил също толкова прост:

ако не знаеш посоките, не е важно накъде. Така поне имаш някакъв шанс да излезеш от пустинята, а оставайки тук, със сигурност гибелта ще те настигне. Няколко умни и решителни коня не останали да чакат решението на останалите, а просто хукнали напред.

Във всеки табун има такива коне, които никога няма да тръгнат първи. Когато се убедили, че намеренията на няколкото решителни коня са сериозни, те хукнали след тях с все сила, докато още ги виждали в далечината.  

И във всеки един табун има коне-скептици. Те винаги смятат, че онези които търчат напред са в грешка. Че те ще загинат, ще попаднат на неприятности или задължително нещо ще им се случи. Но когато и втората група изчезнала от погледа, на конете-скептици им станало ясно, че никой от тях няма да се върне. И дори разбрали защо. И тогава те се втурнали след другите, докато още се виждали облаците от прах на хоризонта. 

Конете трябвало до се измъкнат от пустинята докато още имали сили. Те препускали много бързо, без да спират. Понякога попадали на малки полянки с почти изсъхнала трева и оскъдни локви с вода. И най-първите – умните и решителните, изяждали остатъците зелена трева и пили чиста вода, а след това незабавно продължавали напред.

Онези коне, които идвали втори, изяждали остатъците от тревата и пили мътната вода от дъното на локвите. И отново тръгвали напред, докато още виждали първите коне.

А дошлите трети - конете-скептици, дъвчели корените, поне някак да възстановят силите си и обирали влагата от тинята за да не умрат от жажда. И с последни сили препускали, докато не се е разсеял облакът от прах.

И ето, че щастието се усмихнало на първите коне: пустинята свършила и те излезли на прекрасни зелени морави с широки сини реки и огромни дървета, под които имало уютна сянка.

Те решили да останат и да заживеят тук, като избрали най-хубавите места. Към края на деня на моравата излезли и вторите коне. Те благодарили на първите за спасението си и обещали занапред нито за секунда да не се съмняват в решенията им.

А на следващия ден до зелените поляни се добрали няколко коня от последните. И когато ги попитали къде са останалите, те отговорили: „През нощта прахта на хоризонта не се вижда добре и те прекалено дълго мислиха, къде са я видели за последен път”.

- Та защо си губим времето?! – скочил юношата, едва изслушал историята.

- Ами нали още не си решил коя стока да извадиш?! – отговорил търговецът. 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 2.75 (2 Votes)

„Училище за животни" от д-р Рийвс - басня

Притча за глухата жаба