Наистина ли виждаме светът такъв, какъвто е?

  • Печат

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

Замисляли ли сте се някога, как се формират нашите въз­приятия? Как те определят начина, по който виждаме света?

Как това влияе върху поведението ни? От възприятията ни ли зависи нашето поведение, състоянието ни и нашето бъдеще изобщо?

Това е нещо елементарно, което дори не го забелязваме, а всъщност точно тава НЕЩО може да изгради или промени цяла съдба,

защото именно призмите, парадигмите, през които гледаме на света, в който живеем определят нашите разбирания и интерпретации за него.  

Ние сме това, за което мислим  през по-голямата си част от времето, защото ... мислите стават НЕЩА!

А това, което чувстваме сега е отражение на това, което е в процес на създаване. Всичко, върху което съсредоточаваме нашите мисли, е всичко което привличаме в живота си и създаваме своята собствена Вселена.

За силата на Парадигмите:

Парадигмата е НАЧИНЪТ, по кой­то „ВИЖДАМЕ СВЕТА", правило, възприето от нас за истина, въз основа на което вземаме  решения.

Ние приемаме, че начинът, по който виждаме нещата, е начинът, по който те наистина съ­ществуват. Отношението и пове­дението ни към нещата се обуславя от тези допускания. Начинът, по който виждаме нещата, определя начина, по който мислим и по който се държим.

Всеки един от нас е склонен да мисли, че вижда неща­та такива, каквито са, т. е. че е обективен. Но не е така.

Ние виждаме света не такъв, какъвто е, а такъв, каквито сме ние, така, както сме настроени да го виждаме. Тези мисли и разсъждения ни отвеждат и към теорията за „ОЧАКВАНЕТО" и за самоосъществяващите се предсказания или т. нар. „Ефект на Пигмалион".

Когато описваме с думи това, което вижда­ме, ние всъщност описваме самите себе си, своите въз­приятия и парадигми. Когато другите не са съгласни с нас, ние решаваме, че те грешат. Хората виж­дат нещата различно, изхождайки от собствената си нагласа. Това не означава, че факти не съществуват.

Това, ко­ето виждаме, е тясно свързано с това какво представ­ляваме! В крайна сметка, ПРОБЛЕМЪТ е в НАЧИНА, по който виждаме проблема.

За да намерим решение трябва да променим подхода си към личната и междуличностната ефективност, който се базира върху принципите, ха­рактера и модела ни на мислене  „отвътре - навън".

„Отвътре - навън" означава да започнем първо със себе си, с най-вътрешната част от нас - нашите парадигми, характер и мо­тиви. Т.е., например: 

Ако искате да имате щастлив брак, бъдете човек, който поражда позитивна енергия и не позволява на отрицателните емоции да вземат връх в неговите отношения.

Ако искате да имате деца, които са от­зивчиви и изпитват привързаност към вас, бъдете по-разбиращи, последователни и обичащи родители.

Ако искате да имате повече свобода и толерантност от страна на другите в работата си, бъдете по-отго­ворни, по-склонни да окажете помощ и по-инициатив­ни.

От една парадигма може да зависи дали ще имате печалба или загуба, дали животът ви ще бъде във вашите ръце или ще се оставите да ви направляват отстрани, дали ще бъдете щастливи или нещастни, дали ще сте победител или жертва!

От вас зависи - ПРОБЛЕМЪТ е в НАЧИНА, по който виждате проблема и търсите ли изход от това!

Източник: „Седемте навика на високоефективните хора“ на Стивън Кови

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

Обикновено предизвикваме това, за което мислим

 Кое е това нещо, което лекува всеки проблем?

 Да инвестираш в себе си?