Да си припомните, че 
Дежавю в света на мистиката и вълшебствата
- Детайли
- Посещения: 2650
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)
Дежавю ни въвежда в света на мистиката и вълшебствата. Прави го за кратко и вълнуващо, а след това за дълго ни изправя пред въпроса какво точно се е случило.
Може би контакт с друга реалност; бъдещето, което ни се разкрива за миг или е просто измама на собственото ни подсъзнание, което сякаш ни кара да виждаме в бъдещето с няколко секунди преднина.
Случвало ли ви се е, попадайки на някое място за първи път, да ви се струва абсолютно познато? А конкретен разговор или ситуация с даден човек познати до най-малки детайли?
ДЕЖАВЮ дословно от френски се превежда като „вече видяно". Въпреки, че е познато чувство на три четвърти от населението, науката знае твърде малко за това явление. То възниква неочаквано, продължава за кратко, не оставя никакви следи и спомени, които може да бъдат отчетени след него, само странното усещане, че това вече ти е познато и загадката след него – от къде?
Връхлитат ни емоции на изненада, вълнение, любопитство, лека тревога от чувството за проявата на нещо свръхестествено или илюзията за пророчески способности. И точно когато се опитваме да разгадаем, случващото се, видението пропада като в сън. Остава само въпросът – какво беше това?
Съществуват няколко хипотези относно възникването му.
Дежавюто се дължи на химичен дисбаланс на мозъка, където случващото се получава „привкус“ на спомен и ни изглежда, че знаем какво точно ще се случи. Мястото на неговото зараждане е в хипокампуса, орган в главния мозък, който отговаря за функциите на паметта, а „спомените от бъдещето” възникват, когато настъпи нарушение в последователността на протичане на основни процеси като обработка на външната информация, запаметяване и припомняне.
Първо се съхранява образа в центъра на паметта, а по-късно идва осъзнаването на възприятието.
При младите хора, причината за появата му може би е по-голямата им емоционалност и впечатлителност, а в зряла възраст го обясняваме със стресът, умората, депресиите, атмосферни влияния, в преклонна възраст, го свързваме с дегеративни процеси в главния мозък.
Дежавю се асоциира и с предчувствия, спомени, изживявания от отминали животи, със способността за ясновидство, дълбоко заложена във всеки от нас. Съществува схващане, че докато спим, астралното ни тяло преживява различни неща, обикаля непознати места, среща лица и изпитва емоции, които не осъзнаваме, но и не помним на сутринта.
Какво е Дежавю?
Ето Някои интересни истории подкрепящи мистичните теории.
Една от най-невероятните истории е тази на индийското момченце Титу, което твърдяло, че се казва Суреш Варма, има жена Ума и две малки деца.
Никой не му вярвал, но той настоявал, че има магазинче в град Агра. Родителите му заминали за Агра заедно с него и разбрали, че преди пет години там наистина живял Суреш Варма, който бил убит с изстрел в главата.
Вдовицата на покойника решила да види странното момченце и му показала трите си деца. То ги нарекло с точните им имена. А там, където Варма бил прострелян, Титу имал родилен белег!
Според Ян ван Хелсинг в книгата си „Не пипай тази книга“ животът се подразделя на битие и отвъдно. Когато умираме в битието, се раждаме в отвъдното и смятаме него за реалност. Следователно раждането и смъртта, съответно битието и отвъдното, в крайна сметка са двете страни на едно и също нещо.
Когато се връщаме от отвъдното във физическото, говорим за реинкарнация, за въплъщаване на душата или прераждане.
Следващата случка, демонстрира една предишна инкарнация. Труц Хардо, един от водещите германски експерти в областта на прераждането и терапията на регресивното спомняне в книгата му „Актуално за реинкарнацията - деца доказват прераждането" разказва историята на малката Роми, дъщеря на Бари и Бони Крийс, които живеят в Дес Моинес, щата Айова, САЩ.
Роми постоянно повтаряла, че била момче и се казвала Джо Уилямс. Разказвала им най-различни истории за живота на Джо. В началото родителите и смятали, че всичко е плод на фантазията и. Тя твърдяла, че е живяла в Чарлс сити, намиращ се на почти 200 километра от Дес Моинес.
Твърдяла, че била омъжена за жена на име Шийла, с която имали три деца. След време започва да повтаря, че предишната и майка се казвала Луис Уилямс и че Джо бил израснал в къща с покрив от червени цигли. Веднъж по негова вина избухнал пожар и при гасенето майка му си изгорила ръката и си наранила крака - Роми точно посочила мястото на десния крак.
Тя често молела родителите си да я заведат в Чарлс сити, за да успокои майка си, че „всичко е наред". Родителите и дълго време не знаели как да постъпят. Веднъж, когато били на улицата и покрай тях профучал мотор, Роми изпаднала в паника. Изведнъж си спомнила как като Джо имала мотор и как Джо заедно с жена си Шийла, загинали при нещастен случай с мотора. Роми продължавала да моли родителите си да я заведат в Чарлс сити.
Най-накрая родителите склонили и отпътували, след консултация с професор, разследващ подобни случаи на деца, които си спомнят минали животи.
С наближаването на Чарлс сити, Роми казала: „Трябва да купим цветя за мама Уилямс. Най-много обича сини. И не бива да влизаме през предната врата. Трябва да отидем зад ъгъла до вратата в средата."
Най-накрая откриват къща в едно от предградията на Чарлс сити. Тя се оказва бяло бунгало без червени цигли, както твърдяла Роми. На една табела пишело: „Моля, ползвайте задния вход." Когато почукали, се появила възрастна дама, която потвърдила, че е г-жа Луис Уилямс и че е имала син на име Джо.
Когато Роми дала букета на г-жа Уилямс, тя била приятно изненадала и казала, че за последен път е получила такъв букет от сина си Джо. Тогава и разказали за Роми, която си спомняла миналия живот на сина й. Г-жа Уилямс слушала онемяла.
Жената не разбирала как едно малко момиченце е научило за нея и починалия й син, след като не познавала никого от Дес Моинес, който би могъл да е разказал историята на Роми. Попитали я защо е описала къщата с червени цигли, а тя отвърнала, че преди години силна буря предизвикала големи поразии в Чарлс сити, покривът се повредил и се наложило да бъде препокриван. А защо Роми твърдяла, че в къщата трябва да се влиза през страничната врата? - По онова време Джо я бил накарал да престрои къщата. Посъветвал я да заключва предната врата през зимата.
Действително през 1975 г. при нещастен случай Джо и Шийла загинали с мотор и наистина двамата имали три деца. Имената на роднините, споменати от Роми се оказали верни. Госпожата потвърждава пожара, за който говори момичето и в който тя изгаря ръката си.
Нито г-жа Уилямс, нито родителите на Роми обаче били готови да повярват в реинкарнацията. Твърде обременени от църковната догма, те не можели да приемат прераждането на Джо. За тях тримата случката остава неразгадан феномен, но г-жа Крийс изключва дъщеря й да е измамница: „Със сигурност мога да кажа, че дъщеря ми не лъже."
Имали ли сте някакви странни усещания на дежавю?Какво беше чувството, което изпитахте?
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)
- Даването всъщност е получаване
- За какво използваме ума си?
- За успеха и Закона на чистата потенциалност
- Закон за дхармата или целта на живота
- Закон за кармата - действието и резултата
- Страхът да прецакаш дявола