Великите тайни на сънищата

  • Печат
Детайли
Създадена на Петък, 14 Ноември 2014 15:28
Посещения: 1982

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Пет минути след края на съня човек забравя 50% от съдържанието му, а след  десет минути 90%. Проучвания в тази област са установили, че мозъчните вълни са по-активни по време на сън, отколкото в реалността.

 

Сънят по природа представлява миг на душевен екстаз, спонтанен изблик на чувства, миг, който докосва и провокира най-неуловимите струни на душата ни. Сънят е копие-метафора на освободените от съзнанието ни скрити чувства, които изразяват истинското състояние за сънуващия.

Сънят е пространството, в което се отпускаме в своето несъвършенство, оголени от собствените си недостатъци, което насища да такава степен преживяванията в съня ни с истината за нас самите, че всичко останало в ежедневният ни живот загубва блясъка си, поради завоалирания му характер и опита да бъде изразен според нашите представи. Това ограбва свободата да изразиш себе си „до дъно" и да се освободиш от товара на съзнателна недоизказаност.

„Забравеният сън ми е тежал с чувство на вина, с една огромна липса на забравена част от мен самата.“ Карлос Кастанеда и Вадим Зеланд наричат подобни „спомени наяве" - Второто внимание.

Какво се случва, когато не можем да си спомним съня си? Неприятна е подобна загуба на „памет", при която усещането за нещо вълнуващо ти се е изплъзнало неусетно и се чувстваш  ограбен от нещо невидимо, но съществуващо извън материалното пространство.

Трудно ни е да възпроизведем съня си, защото съзнателната природа на човек не познава и не е в състояние  да контролира пространствата на душата. Изживяванията на душата са твърде краткотрайни и самостоятелни от съзнанието, противоположни на съзнателната природа и логика, за да осъзнаем с помощта на консервативният си  разум техния градивен материал.

Как да се опитаме да си спомним съня? - Когато се доверите единствено и само на интуицията си и приемате без договорки и колебание странните идеи, които ви идват някъде „дълбоко във вас".

Забравеният сън винаги остава да съществува като натежало от интензивност и определеност чувство, като мощно ехо, емоционален спомен на самия себе си. Защото преди да се въплъти в конкретни образи сънят ескалира от емоции, от които се оформят конкретните чувства, те добиват такава плътност на изживяването, че се оформят в метафори под формата на сън.

Когато сме забравили конкретния сън трябва да  „уловим" ехото от чувства, които са ни останали от него и да се съсредоточим върху това. Съзнанието ще ни подмамва да се откъснем от работата си над съня, но подобно на медитация трябва да се върнем отново там и да изживеем чувството на съня докато не се появи и самият сън. Защото чувството, което ни е останало от съня е материалът, от който се изгражда той и само това чувство може да ни го припомни отново.

В повечето случаи при добра концентрация върху чувството сънят се появява целия или част от него, която носи след себе си спомена за останалите му части. Важното е човек да се обърне към своите преживявания, да се научи да възпроизвежда чувствата си и да разбере, че те са първоизточникът и ключът към всичко останало, нашето настояще и бъдеще, такова каквото си го направим. ... И когато се научи да усеща чувствата си, той може да си припомни своя реален образ в съня!

Източник:http://dreams.newage.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D1%8F

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Животът е игра

За Дяволското гърло и амулетът на Орфей

Не трябва да те интересува какво мислят хората, защото...