Пристрастяването към дадени емоции определя животът ни

  1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Емоциите са нашият живот, емоциите – това сме ние.  Те придават цветни нюанси към нашата опитност.

Възниква проблем, когато се пристрастим към тях. Пристрастяването може да се определи като нещо, което не можеш да спреш. Ако не можете да контролирате  емоционалното си състояние, значи сте зависими от него.  „Сигурна бях, че това ще ми се случи.“

 

Ние си създаваме ситуации, които отговарят на биохимичните потребности на клетките в тялото ни, съвпадащи с желаните химични вещества. – „Това Винаги ми се случва. Защо точно на мен?“

Когато хората разберат, че са пристрастени към определени емоции не си дават сметка, че този психологически проблем рефлектира върху тяхната биохимия и попадат в омагьосан кръг.

Хероинът използва същите рецептори върху клетките, които използват и молекулите на нашите емоции. По същият начин се пристрастяваме към който и да е невропептид създаващ всяка емоция.

Наркоманът винаги ще изпитва потребност от още повече, за да получи допълнително количество от химикала наркотик.

Нервните клетки през, които преминават импулси образуват връзки по между си. Ако се упражнявате в нещо продължително време съответните нервни клетки образуват стабилни връзки.

Ако всеки ден се ядосвате или всеки ден се отчайвате, ако винаги се приемате като жертва в живота, вие ежедневно програмирате вашата невронна мрежа и тя изгражда една постоянна връзка с всички онези нервни клетки, които изграждат нашата самоличност.

Манията е само усещане породено от серия химични реакции, които протичат в нашия организъм, посредством цяла система от жлези с вътрешна секреция. Те достигат до гръбначномозъчната течност и се появява усещане, което понякога наричаме сексуална фантазия. Достатъчна е една такава фантазия, за да изпитаме възбуда.

Когато мозъкът изпраща своите мисли, прилича на пейзаж с гръмотевична буря. Синаптичният процеп съответства на небето между облака и Земята, Земята е рецепторът. Вие виждате как този зловещ, тъмен облак го пронизват електрически импулси като кръвоносни съдове от електрическа светлина и се забиват в Земята.

Мозъкът изглежда като гръмотевична буря…когато представя една кохерентна мисъл. Това, което се вижда в неврофизиката е нещо като бушуваща буря в различни дялове на мозъка. И нещото, на което реагира човек е един хологравски образ – ярост, омраза, състрадание или любов.

Мозъкът не прави разлика между това, което вижда наоколо и спомените си, защото се задействат едни и същи невронни мрежи. Всяка връзка, която те образуват се превръща в мисъл или спомен. Мозъкът изгражда всички свои мисли въз основа на асоциативната памет.  

Това,  което търсим непрекъснато е свързано с постигане на определено емоционално състояние. Нашият ум буквално изгражда тялото ни. Така, че всичко започва на клетъчно ниво.  Клетката е машина за производство на протеин, но тя получава команди от мозъка.

Рецепторите имат свойството да променят своята чувствителност. Ако определен рецептор е бил активиран продължително време с голяма интензивност той буквално се свива.  Тези рецептори стават по-малко или се променят по такъв начин, че стават по-слабо чувствителни или по-малобройни. 

Тогава същото количество медиатор или вътрешен секрет ще предизвика по-слаба реакция. Ако ежедневно бомбандираме клетката по същият начин със същите вещества отново и отново, когато дойде време тя да се раздели и да произведе клетка - дъщеря тази нова клетка ще има повече рецептори за този вид емоционални невропептиди и по-малко рецептори за витамини, минерали, хранителни вещества и течности и дори за отделяне на отпадъчни продукти и токсини.

Тогава възниква въпросът – ще има ли значение какво ядем? Храната ще има ли очаквания ефект, ако клетката дори не притежава съответните рецептори след 20 години злоупотреба с емоциите, да приема и усвоява хранителни вещества, необходими за здравето и?

Време е да се замислим сериозно, какво точно ежедневно си причиняваме без дори да го осъзнаваме?! И още повече, че сме способни и имаме власт над живота си много повече отколкото предполагаме!

 По идея от филма Какво си мислим че знаем What The Bleep Do We Know

1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Фармацевтичен завод за емоции